ПОСЛАНИЕ КЪМ НЕРОДЕНИТЕ   Математиката отваря заветната врата към неведомата Вселената Миналото лято в пресата се промъкна съобщение за математика от Дубна Владимир Пахомеев, който намери послание от неизвестна древна високо развита цивилизация. Десетки пъти дневно всеки от нас хвърля поглед на това послание. Ние го носим в своите бележници, държим го на бюрото си, то виси вкъщи на стената. Това е, календара! Именно в него Пахомов разгледал древен информационен обект - числова матрица. Времето на нейното създаване по мнението на учения е 4500 години преди новата ера.

Писмо във Вселената

– Това е тайнствено послание, което са ни оставили потомци на древна цивилизация – разказва Пахомов. Неговите изследвания са се превърнали в увлекателен детектив. Голямо приключение, донесло много удивителни находки. Но към Посланието те нямат никакво отношение. Защото никой не е знаел какво собствено трябва да се търси? Как това послание трябва да изглежда. На какъв език е, или с какви знаци е написано?

Древния Египет, Китай, Индия, Вавилон – ето предела, зад който не може да проникнат погледите на историците. Приказки, легенди, митове, осветяват „преломния” свят още няколко хилядолетия. Всичко, което е било до сътворяването на митовете, е покрито с непроницаема тъмнина.

В Откровението (5:1-3) се казва за книга,

запечатана със седем печата

която никой от хората, „ни на небето, ни на земята, ни под земята” може да открие. Значи тя е създадена не от човек. Тогава от кого? Логично е да се предположи, че са тези, които после ще нарекат богове, които са владеели универсални знания и толкова универсален език. Но какъв? Друг не по-малко важен въпрос – къде и как би трябвало да се съхранява тази книга, за да оцелее?

Да се замислим: изчезват от лицето на земята народи, отиват в небитието езици, – и писменост, намерена след столетия, нерядко си остава неразгадана. Изтляват пергаменти, и даже „каменни книги” се превръщат в прах. Как през вековете не само да съхраним Знанието, но и да го направим достъпно, разбираемо за тези, които ще се появят на земята след хилядолетия, ще говорят на своя език, мислят по свой начин?

Човечеството векове наред търси отговор на този въпрос, макар и отдавна да е разбрало:

най-ценното на света е информацията

И затова опитите на съвременните учени да отправят в космоса послание към хипотетичните братя по разум, са пълни с дълбок смисъл: опитваме се да създадем форма, в която всяка информация може да се съхрани колкото дълго трябва и да бъде разбрана от „адресата”. Оказа се е, че това не е толкова лесно.

Едно от нашите първи „писма във вселената” бе отправено в началото на 70-те и представлява от само себе си набор от металически пластинки, с координати на нашите планети. Какво ще кажат тези символи на „получателя”? През 1982 година на борда на космически кораб бяха сложени 118 слайда от живота на земляните и неголяма музикална колекция. Но кой и как ще гледа това „кино”? Сега
технологиите позволяват

да се изпрати молекулярно послание

способно да се запази милиони години. Само за тази капсула е необходима защита от многотонна броня, която едва ли ще ни се удаде да отправим в междузвездното пространство.

Най-общо казано, все още не сме способни да създадем информационен носител - едновременно вечен и компактен и не знаем как да зашифроваме колосалния обем от разнообразни сведения, да и още на понятен за неизвестния адресат език. Затова и не можехме да си представим, че „капсулните” знания могат да се окажат обикновения календар.

Началото на тайната

Пахомов е употребил много години, за да изследва паметници на древната мъдрост, търсейки подтекст, къде все пак трябва да се търси Посланието? В своето време голям отзвук имаше находката, открита през 1972 година в щат Ню Мексико, в САЩ, където бяха намерени рисунки и йероглифи, създадени по мнението на учените в VIII век преди нашата ера. Пещери с десетки километри с изкуствени тунели и лабиринти, покрити с тайнствена писменост. На един учен - лингвист като че ли му се удаде да разшифрова странните знаци. Оказало се е, че това е

разказ, за живота на Земята, какъв ще бъде през XXVIII век

Неизвестно защо, лингвиста веднага е бил отстранен от работа, а резултатите от изследването били засекретени. А след това почти са забравили за тайнствената писменост.

Подобни истории не са малко. Много шум се вдигна около камъните, намерени в Перу, до град Ика. И до сега учените си блъскат главите над смисъла на наскалните рисунки на четири хилядна възраст, намерени в Сахара, които според някои предположения носят информация за строежа на мирозданието... Подобни находки се възприемат като „привет” от миналото. И всякакъв шум около поредния артефакт след време утихва. Защото кой ще гарантира, че правилно е разбрал смисъла на всички тези завъртулки?..

Какво видя математика

– Практически всички религии по света са запазили памет за някаква първична книга, символи, които, както пише изследователят на древни знания Елифас Леви, „впоследствие са упростени и вулгаризирани, е послужило на Писанието за букви, Слово – категории, а окултната философия – нейните тайнствени знаци” - продължава разказа си Пахомов. – Изследвайки огромно количество древни източници, дойдох до извода че, че Послание може да бъде написано и на езика на математиката. Тъй като това е единствения универсален език, без който е невъзможно да съществува ни една развита цивилизация. Не случайно великия Леонардо да Винчи казвал: „Никакво човешко изследване не може да се нарече истинско, ако то не може да бъде доказано математически”.

В древните източници намерих упоменаване за

календара, като носител на някакви тайни знания

(Известно е, че библейския Енох е бил „взет във висините, за да постигне тайната на Небесата и Земята, предсказани в календара”»).

А ето и истината: именно календара е дошъл до нас през вековете практически непроменен. Известно е, че качвайки се на престола, египетските фараони полагали клетва «нищо да не променят в календара». Какво в него е било толкова важно, че е трябвало да се за пази през вековете?

Да и неговата структура е толкова съвършена, че всички опити нещо да се измени в календара, завършвало с незначителни реформи. Може да се каже че не календара е пазел времето, а времето е пазело календара.
Така Владимир Пахомов „попада на следи”, заемайки се с изучаването на календара, за който той сега знае повече от специалистите. Веднаж в една книга за календарите ученият обърнал внимание на необикновена таблица, намерена на Стената в Софийската катедрала в Киев, която се е отнасяла за XIII век. Съставена е от четири колонки по седем букви във всяка. Всичко - 28 букви. Това е

така наречения Вечен Календар

Нашите далечни прадеди по тази таблица лесно са определяли на коя дата се пада неделята в която и да е година – бъдеща или минала. Таблиците били преписани от гръцки източници, а гърците са я заимствали от Александрия (Египет). Тази табличка се появила още до новата ера заедно с календара. За нея разбира се отдавна знаят специалистите. Но учените видяли в нея това, на което никой не обърнал внимание. Като програмист той разбрал, че в повтарящата се последователност на разполагането на буквите в тази проста и универсална система в определянето на датите във всички времена е скрит по-дълбок смисъл. И той го е намерил.

Ако целия календар за всички времена може да се запише, използвайки всичко седем букви или каквито и да са други символи, значи

това е матрица, ключ!

Ползвайки се от този ключ, Пахомов се опитал да извлече от календара някаква друга информация, освен календарния смисъл.

Сега, когато огромната работа е свършена, ученият провежда с мен кратък разговор по основните етапи за преобразуване на календарните матрици, откривайки все нови и нови пространства в информацията, даже до нотите и тримерните изображения, които са заложени преди шест хиляди години в календара, по метода на цифровото кодиране!

Намиране на миналото

Процеса в проявяването на нов смисъл изглежда безкраен. На монитора на компютъра се появяват пейзажи, изображения на необикновени същества, съзвездия, древни карти. Отправяйки поглед към монитора изпитвам странно чувство като че ли се вглеждам в бездната на времето, докосвам се до нещо извън пределно, другобитно. В края на краищата то си е и така. Нали хора са създали тази универсална технология за запазване практически на безкраен обем информация! С подобни технологии човечеството расте и расте. По думите на Пахомов ние вече умеем да четем тази информация, а да създадем нещо подобно, все още не можем.

Оказа се, че в календара се съдържат сведения за разположение на планетите, той съдържа редица Фибоначи, за което така разбираемо и образно Дан Браун разказа в „Кода на Винчи”. Редицата Фибоначи е математическа закономерност, на която се подчинява всичко живо на земята. По същество

в календара се съхранява универсален код за живота!

Един от тези факти би бил достатъчен, за да се възприеме календара като Послание.

От календарната матрица Пахомов е извлякъл „Музикално Приношение”, което е нарекъл Химн на интелекта. Ученият го е „озвучил” в изпълнение на орган и английски рог.

Но най-голям сюрприз са станали образите на „прототиповете” на митологичните персонажи, изображенията на които са дошли до нас от времето на Шумер и Вавилон. Закодираното в календара изображение е съпоставимо с древното шумерско „рибообразно „ божество Оанес, който съгласно легендата, е сътворил хората. Горната част на рисунката е съпоставима с Оанес - риба: 1 - уста, 2 - очи; долната част на рисунката - проекция на лицето на Оанес - човека: 3 - очи, 4 - нос, 5 - уста, 6 - брада.) И ето представете си, именно този факт за «сериозната» наука е станал повод за недоверие към проучванията на Пахомов.
А той на никого не натрапва своето мнение. И не пази в тайна етапите за извличане на информация. Нещо повече: детайлно, стъпка по стъпка описва всяка операция, с която е създадена тази програма – следете за хода на мислите. Момчета, сверявайте проверявайте, предлагайте, спорете, накрая.

Доколкото цялата информацията в календара е възпроизведена в електронен вид, по-подробно ръководство, електронен формат е изложено в книгата «Тайната на календара». Затова получилите достъп до «Тайната» имат възможност сами да отворят заветната врата и да се окажат лице с лице с неведомата Вселена.

А информацията, която открива календара, все пак заслужава да се изучи. Макар и заради това, че разшифроването на календара е направено по строго математически методи, а математиката е точна наука.