Като всеки добър вестник „Сън" от Шри Ланка отразява интересите и заниманията на читателите си. Затова по страниците му намира място една тема, която трудно би се срещнала в западната преса: за прераждането.
Типичен репортаж разказва за малко дете, което щом проговорило, започнало да разказва за истинските си родители и предишния си дом, спомняйки си удивителни и убедителни подробности очевидно от предишен живот.
Друг разказ се отнася за случай от идиличния залив Унауатуна, където Артър Кларк от дълги години има вила. Там две близначки -
Широми и Шиванти, твърдят, че са преродени и в предишния си живот са били двама младежи, загинали в краткото, но кръвопролитно
въстание в Шри Ланка през 1971 г. Бунтарите се наричали Робърт и Джони. Широми разказва ужасяващи подробности за смъртта на Джони, докато Шиванти си спомня как скача в морето с вързани ръце.
Според изумените им родители момичетата като че ли знаели подробностите за съдбата на двамата бунтовници по рождение, седем годи-
ни след въстанието.
Макар и рядко, за подобни случки се съобщава и на Запад. Журналистът Рей Брайънт преравя архивите на Британската армия, след като узнава под хипноза, че в предишния си живот е бил сержант Рубън Стафорд. Брайънт си „спомня" забавни, а понякога и отвратителни
подробности от военната кариера на Стафорд през XIX в.
Хипнотизаторът Джо Кийтън е помогнал на мнозина да преживеят отново предишните си съществувания, но спомените на Брайънт под
хипноза са особено удивителни. Описанието на тежката зима, прекарана от войниците през време на Кримската война от 1855 г., се отличава с яркост, характерна за действително преживяване.
При проучване на военните архиви се установява, че разказът на Брайънт не е фантазия. Сержант Рубън Стафорд действително е съществувал и е участвал в Кримската война (удавил се през 1879 г.).
Със същата прилежност Брайънт и Кийтън се ровят в библиотеки и архиви, за да установят дали някога е публикувана историята на сержанта, но не откриват следи от нея. Единственият известен източник
на някои от разказите е колекция от писма на началници на Стафорд,
които се пазят в архивите на 47-и Ланкаширски полк от Фут. И доколкото е известно, нито едно от тях не е публикувано, така че вероят-
ността Рей Брайънт да ги е прочел предварително е твърде малка.
Разказите на Брайънт под хипноза за живота на Стафорд невинаги са убедителни. Например той правилно споменава имената на двама
офицери от полка, но не може да си спомни името на полковия командир. Странно, но той твърди, че е използвал пушка „Хамънд" през Кримската война, ала изпробването на този модел оръжие започва едва десет години по-късно. Брайънт не споменава нищо и за едно важно събитие от живота на Стафорд: периода, когато е работил в Канада.
Но описанието на пленяването на боен барабан от руснаците е безупречно точно, а разказът му за битката при река Алма е толкова
ярък, че само очевидец би могъл да е авторът му.
Най-пълно изследване на случаите за обявено прераждане е направил д-р Иън Стивънсън, професор по психиатрия във Вирджинския университет в САЩ. Той и асистентите му изследват случаи в различни части на света, включително в Индия, Ливан, Турция, Аляска, Бразилия и Шри Ланка. Подробните разговори с главните герои, семействата и приятелите им са подложени на внимателен разбор и сравнение, за да се пресеят несъответствията и да се установи възможно
най-точната картина. Стивънсън обича да се среща с всеки засегнат и да изучава поведението на човека, за когото се твърди, че е прероден.
Работата му е трудна. Изследванията му запълват много томове, изпъстрени със забележки под линия и препратки според изискванията на научните трудове. Въпреки това въпросът с прераждането си остава противоречив. Стивънсън признава, че всеки изследовател в тази област се сблъсква с голямо предизвикателство:
„Въпреки че съобщенията за такива твърдения (за прераждане) са редки, все пак ги има. Човекът, за когото става въпрос, по правило е малко дете и след време спомените избледняват в паметта му.
Когато е в състояние да разкаже подробности от предишния си живот, които твърди, че си спомня, и истинността им впоследствие се
доказва, но без никаква възможност обектът да ги научи от сегашното си съществуване, пред нас изниква въпросът, как да обясним
истинността на спомените му освен с действително преживяване в
някакъв предишен живот."
Дългогодишните изследвания са убедили д-р Стивънсън, че прераждане съществува. Другите учени обаче не са така сигурни.
Хипотезите
1. Някои привърженици на прераждането виждат в него потвърждение на идеята за безсмъртието на духа. След като душата не умира, защо да не се „рециклира" в нова телесна обвивка?
2. Други цитират впечатляващите свидетелства, събрани от Стивънсън и други изследователи. В много случаи историята на преродения трудно би могла да се фалшифицира, тъй като някои разказани подробности от предишно съществуване биха могли да са известни само на преживелия ги.
3. Скептиците сочат, че много от „класическите" случаи на прераждане стават в страни - особено в Източна Азия, където вярата в прераждането е част от религията и следователно има тенденция разказите за прераждане да се приемат безкритично.
4. Понякога очевидно се отнася за материални придобивки. На
„прероденото" дете често се носят подаръци от роднините от
„предишния" живот, правят се дарения на храмовете, чиито мо-
наси са съветвали обърканите семейства в случая, а някои родители пък се утешават с мисълта, че душата на мъртвото им дете
продължава да живее и няма нужда да тъгуват.
5. Последните изследвания показват как може да се обяснят спомени за отдавна отминали събития, разказани под хипноза. Няма нищо паранормално, въпреки че явлението е не по-малко
удивително от самото прераждане.
Учените познават забележителната способност на човешкия мозък да съхранява спомените. Обикновено ние не съзнаваме размера на мозъчната регистрираща система. Но тя съдържа сцени, факти, цели книги, дълги разкази, сложни мелодии. Понякога под хипноза огромното хранилище се отваря.

Възможностите на мозъка да „играе номера" са безгранични. Източник на някои от знаменитите реминисценции от предишно съществуване, разказани под хипноза, се оказват романи, телевизионни или радиопрограми. Хипнотизираните винаги са изненадани: те или са забравили източника, или обратното - не могат да го забравят. Изследователите са убедени, че случайно чут откъс от радиопиеса или прочетена страница могат да се запечатат в съзнанието ни, давайки начало на спомен, за който ние не подозираме. Най-странното може би е, че „преродените" убедително се вписват в историята.
Такъв е случаят с лондонския издател Майкъл 0"Мара, чието очевидно връщане към Ирландия от миналия век е описано в книгата
„Светът на загадъчните сили на Артър Кларк". 0"Мара смята, че ярките спомени за „живота" му в Дъблин са от страниците на „Одисеи"
от Джеймс Джойс.
Заклетият скептик Мелвин Харис, чиито разследвания са разобличили не едно и две твърдения за паранормални явления, убедително
поставя под съмнение два от най-често цитираните случаи на прераждане.
През 50-ге години в САЩ придобива огромна известност бизнесменът от Колорадо Мори Бърнстейн. Той съобщава, че е хипнотизирал
жена, която му разказала за свое предишно съществуване през XVIII в. в Ирландия. Жената се казвала Вирджиния Тай и била от Чикаго, но през време на хипнотичния сън ясно си спомнила, че е момиче на име Брайди Мърфи, родена в Ирландия през 1798 г. Много от подробностите видимо съвпадат. Вирджиния описва точно родния град на Брайди - Корк, от XVIII в. и използва фрази, характерни за местния диалект. Тя изненадва Бърнстейн и приятелите му с познанията си за Камъка от Бларни* и как се целува той. Случаят добива такава известност навремето, че мнозина журналисти се опитват да подложат на съмнение разказа на Вирджиния Тай. Години по-късно Мелвин Харис успява там, където мнозина се провалят, защото той и сътрудниците му дават отговор на най-трудния въпрос: ако не е живяла преди, откъде Вирджиния Тай знае толкова подробности за ирландския живот, и по-специално за Корк.
Харис открива, че тя би могла да научи всичко за Камъка от Бларни от един исторически труд със същото заглавие, излязъл от печат няколко месеца преди началото на сеансите на Бърнстейн. Освен това той предполага, че познанията на Вирджиния Тай за Ирландия се
дължат на семейни спомени и разкази за живописното ирландско селище, изградено на Световното изложение в Чикаго през 1893 г. и повторено в Сейнт Луис през 1904 г. То е рожба на една забележителна почитателка на ирландските занаяти и изкуства - Ишбел, маркиза
на Абърдийн и Темер, съпруга на ирландския вицекрал. Селището включвало и макет на замъка Бларни заедно с камъка, който посетителите можели да целунат.
Още по-забележително е разобличението на Харис в по-съвременния случай с касетите на Блоксам, публикувано в забавното му произведение „Извинете, мамят ви!". Касетите са записани от уелския хипнотизатор Арнол Блоксам през време на сеанси, когато с помощта на хипнозата негови клиенти си спомнят предишния си живот.
Най-удивителни са „спомените" на някоя си Джейн Евънс, която се прераждала шест пъти. Харис успява много находчиво да разкрие истинските източници на повечето й изявления. Най-важният й помощник е една рядка енциклопедия на исторически романи. Спомените на
Евънс за живота й като прислужница на Катерина Арагонска напомнят поразително епизоди от романа на Джийн Плейди „Катерина - девствената вдовица". „Животът" й като прислужница на Жак Кьор, френски търговец от XV в., изглежда основан на романа „Човек на
парите", публикуван през 1948 г. Дори най-впечатляващото превъплъщение на Джейн като жителка на Британия от римско време има литературен първоизточник - популярният роман на Люис де Уол „Живото дърво".
Заключавайки, че убедителните разкази на Джейн Евънс са резултат не на прераждане, а на криптомнезия, Харис споделя чувствата на
повечето скептици, изследвали явлението:
„Ако подсъзнанието може да конструира всичко това, защо да вкарваме екстравагантната идея за прераждане? Разбира се, нека изследваме странните възможности на разума чрез регресията, но в насоката, дадена от криптомнезията. Другият път ще ни отведе към гонитба на лунните лъчи, нещо по-подходящо за зелените скакалци."

Артър Кларк - "Мистериите на Алтър Кларк"