2. radostinalassa
3. wonder
4. kvg55
5. varg1
6. planinitenabulgaria
7. leonleonovpom2
8. sparotok
9. mt46
10. deathmetalverses
11. getmans1
12. hadjito
13. samvoin
14. tili
2. radostinalassa
3. vesonai
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. iw69
Стотици са мистериозните случаи, на които науката не може да даде правдоподобно обяснение. В началото на ХХІ в., когато всеки ден съвременните технологии ни изненадват с нещо ново, все по-често се сблъскваме с феноменални загадки, подкопаващи нашето самодоволство, че всичко е научно доказано и каталогизирано.
Възможно ли е човешкото тяло да избухне в пламъци от само себе си и да се превърне в прах за няколко минути? Един бивш полицай, експерт по съдебна медицина, представя доказателства: възможно е!
Студен януарски ден на 1980 г. Агентът от научната полиция към Департамента за криминални разследвания на Великобритания Джон Хаймер разследва случай на смърт от изгаряне. В жилището на жертвата е топло и влажно. От мебелите струи странна оранжево-червеникава светлина. На килима Хаймер забелязва купчина бяла пепел - тялото. От единия край на пепелта се подават крака, а от другия почернял череп. Това е всичко, което е останало от 73-годишния Хенри Томас. С изключение на част от креслото с дървена рамка, на което бедният Томас е седял, нищо друго в стаята не било изгоряло. Оранжева луменисценция се прецеждала през лепкав слой изпарена и кондензирана плът, прилепнал към всеки предмет в стаята. Килимът и мокетът под трупа били овъглени само до границата на масата пепел.
Установено било, че креслото е горяло само при досега с тялото. След падането на овъглените човешки останки на пода нищо друго в стаята не се е запалило. Само тялото е продължило да гори, докато се превърне в купчина бял прах.
Съдебният лекар изказал хипотезата, че непушачът Томас случайно е паднал с главата надолу в камината, след което е седнал в креслото пред телевизора, горейки спокойно до смъртта си. Но камината не била запалена!
Хаймер бил поразен, че тази абсурдна реконструкция на фактите била официално приета. Той бил убеден, че се е сблъскал със случай на спонтанно човешко "вътрешно" изгаряне. Уведомил за това началниците си, които обаче отхвърлили тезата му като фантастична.
Как е започнало изгарянето на тялото? Защо в стаята не е изгоряло нищо друго, докато трупът на Томас се е превръщал в пепел? Хипотезата за спонтанното изгаряне на човешкото тяло предоставя отговори на тези въпроси. Но има ли доказателства за съществуването на този феномен?
- Само във Великобритания всяка година има близо 200 случая на спонтанно човешко изгаряне! - твърди днес Джон Хаймер.
Важен аргумент в полза на неговата теза е фактът, че дори пещите на крематориумите не успяват да изпепелят напълно труповете. Изгорените кости се смилат със специални машини. А прахът, който се получава, е сив, а не бял. Бялата прах на самоизгорелите е следствие на температури, значително надвишаващи 900-те градуса на пещите.
През 1986 г. 58-годишен мъж (по ирония на съдбата пенсиониран пожарникар) изгорял в къщата си в Ню Йорк. Всичко, което е останало от него, са два килограма пепел. А за да се изпепели изцяло едно човешко тяло, огънят би трябвало да достигне температура от 2500 оС. За сравнение "домашните" пожари, разрушаващи цели сгради, достигат средно температура от 200 оС.
В научните среди се опитват да обяснят феномена спонтанно самоизгаряне с теорията за т.нар. "ефект фитил": ако човек има тлъстини и е облечен със запалими дрехи, тялото може да изгори като свещ. Документиран случай на "ефект фитил" е изследван през 1965 г. от проф. Джи в университетската болница в Лийдс. Жертвата е била 85-годишна жена, паднала в запалената камина. Трупът изгорял, но овъглените останки били различни от характерните за случаите на спонтанно изгаряне. При спонтанното изгаряне например тялото се изпепелява.
Един от най-авторитетните експерти в областта на проучванията на феномена спонтанно самоизгаряне е Лари Арнолд, шеф на американската група за проучвания на паранормални явления "Пара Сайънс Интернешънъл". Той и Хаймер са събрали много доказателства за случаи на спонтанно самоизгаряне. В болшинството от случаите огънят произхожда от вътрешността на тялото и достига необичайно високи температури.
Хаймер твърди, че феноменът се дължи на реакция между водорода и кислорода, протичаща на клетъчно равнище в човешкото тяло. Мощта на дозирана смес на двата елемента може да се наблюдава при космическите совалки, които използват водород и кислород за гориво във фазата на излитане. При реакцията се произвежда топлина, достатъчна да превърне човешките кости в бяла пепел.
Други теории обясняват феномена с кълбовидни мълнии, с магнитни сили и дори с експлодиране на предозиран метан в червата.
Никой не е присъствал от начало до край на спонтанно човешко изгаряне, но има много свидетели на отделни етапи от "събитието". Един от тях е пожарникарят Джек Стейси. При инспектирането на изоставена къща Стейси се натъкнал на горящото тяло на някакъв скитник, познат в района като Бейли.
- На равнището на корема имаше процеп от десетина сантиметра! - спомня си Стейси. - От този процеп излизаше пламък със сила като при газова горелка!
За да загаси горящия скитник, Стейси вкарва в тялото му пожарогасител.
- Безспорно е, че горенето е започнало вътре в тялото! - категоричен е свидетелят.
През 1982 г. в Едмонтън, околностите на Лондон, умствено изостаналата Джени Сафин пламнала, както си седяла на стола в кухнята на дома си. До нея бил баща й, който видял, че Джени изведнъж "засияла". Секунда по-късно тялото й било обвито в пламъци. Бащата я бутнал върху мивката и пуснал чешмата, викайки зет си, който пристигнал навреме, за да види жената, излъчваща огнени пламъци от тялото си. Огънят бил укротен, но нещастницата починала в болницата.
Полицията дълго разследвала причините за смъртта на Джени. Накрая полицейският агент, натоварен със случая, написал в доклада си, че Джени е жертва на случай на спонтанно човешко изгаряне. Съдебният лекар д-р Дж. Бъртън заявил, че не може да упомене писмено термина спонтанно изгаряне, защото подобно нещо не би трябвало да съществува, и в доклада си определил случая като "фатално стечение на обстоятелствата".
- Пламъците излизаха от устата й, като че ли беше дракон, създавайки шум, приличащ на ръмжене! - припомня си Доналд Карол, свидетел на случай на спонтанно човешко изгаряне.
Отговор на въпросите търсят редица изследователи като Франко Осола, проф. Уйлям Крогман, Иван Сандерсън, Колин Уилсън и др. Регистрирани са случаи, при които тялото е напълно изгоряло, но дрехите върху него са непокътнати. Съществуват хипотези, свързващи самозапалването със земния магнетизъм, с т.нар. биоелектричество на човешката психика, с енергии, идващи от друго измерение, и пр. Официалната наука предпочита хипотезата за физическото разпадане, активирано след поемането на определени лекарства. Къде всъщност е истината? Застраховани ли сме срещу собственото си спонтанно изгаряне?
Красимир ГЕОРГИЕВ, Евгени АЛЕКСИЕВ