2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. kvg55
6. wonder
7. mt46
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. tota
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. vidima
7. dobrota
8. ambroziia
9. bojil
10. donkatoneva
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
Много теории има – и ще продължава да има, то е ясно – по извечните въпроси за възникването на света, а после за възникването на живота и на разума в него… Дали с разум е сътворен светът или разумът е негов краен продукт… А има ли и смисъл вложен в цялото това необятно творение или… На базата на сегашните си доказателства за времето на възникване и за мащабите на Вселената ни, учените твърдят, че ако се разчита на шанса, в близките десет хиляди пъти по определяната й настояща възраст (13.7 милиарда години), на нито една едничка планета не би трябвало да се случи да възникне живот – а какво остава пък и този живот да се развие до разумен. Съществува, разбира се, и схващането, че нищичко в света (до последния “атом”) не е неразумно и без съзнание, колкото и неразвито и неизявено да е то. Но най-вълнуваща, за мен поне, засега си остава тайнството на нашето съзнание и способността ни да формираме, изучаваме и управляваме с него реалността… Е, в доволно мънички граници все още, да.
Един странен факт е наблюдаваното “възпитание на сетивата”. В цитирания горе филм се привежда пример за това как ние не виждаме неща, които не са ни познати – които не съществуват в “базата ни от данни”, казано по друг начин. Примерът е за коренните жители на Америка – индианците, които не виждали пристигащите от “цивилизования свят” кораби, докато не обърнали специално внимание на тези нови “вълни” в морето. Способността ни да “регистрираме” неща, за които имаме вече изградена представа или нагласа е още по-явна в един експеримент, за който съм чела преди години в сп. Космос. Няколко човека били затворени за известно време в стерилна среда, изолатор. И когато пускали при тях мишка, никой не я забелязвал – защото е “невъзможно” да се разхожда мишка при тях! Правен е също експеримент с пиленца, излюпвани в среда без вертикални линии. Когато били пуснати после в реално пространство, те се блъскали в предметите, неспособни да различават вертикалите. По подобен непознат и непонятен начин изглежда света и за слепи по рождение, проглеждащи след успешна операция, хора. Вместо обемни предмети, те виждат редуващи се плоски цветни петна; не различават размер и разстояние; трудно им е да се ориентират какво е дълбочина или пък заобленост. Както ни описват изследователите, на тези хора просто им се налагало да учат цял един нов език, а някои дори си превеждали новите понятия към добре познатите стари, като например: газираната напитка е “ъгловата”, защото боде езика точно както ръбестите предмети бодат пръстите… Или, ако цитираме Дийпак Чопра: “Току-що прогледналите попадали в един странен свят, защото им липсвала визуалната съзидателност, която ние приемаме за дадена. За тях гледките са сбор от безформени понятия и те наистина са такива, когато няма съзнание, което да им придаде форма и смисъл.”** Хм, съзнанието придава форма и смисъл? Тук може би е мястото на квантовата физика (или “квантова мистика”, както дори не съвсем шеговито понякога я наричат) с нейния принцип за всевъзможността и всевероятността на събитията: за вълновата функция на света в дълбината му – на микроскопско ниво – докато “нещо” не определи еднозначно, не направи “реално проявена”, една от всичките потенциални възможности. И другото важно – за всеобщата свързаност на нещата… А тогава май стават безсмислени уточняващите въпроси кое в крайна сметка е истинското, реалното – едната страна на монетата или другата й страна.:D Обаче каквото и да си говорим, нагледните експерименти на квантовите физици са просто пленителни
П.С. Малко превод: “Ето ни сега при праотеца на цялата квантова чудатост – скандалния експеримент с двойния процеп. За да го разберем, първо трябва да видим как се държат частиците – или малките топченца материя. Ако изстреляме малък обект, например топче, към екран – на стената отзад виждаме откъде са минали през процепа и са се ударили. Ако добавим втори процеп, очакваме да видим втора лента, дублирана вдясно. Сега да разгледаме вълните. Вълните минават през процепа и се разпростират отвъд, като удрят стената най-интензивно на линията на процепа. Ярката линия на задния екран показва тази интензивност. Тя е подобна на линията, която правят топчетата. Но когато добавим втория процеп… става нещо различно. Ако горният край на една вълна се срещне с долния край на друга, те взаимно се неутрализират. Така на задната стена се получава интерферентен модел. Там, където се срещат два върха, има най-голяма интензивност – ярките линии, а където се неутрализират, няма нищо. И така, когато изстрелваме неща, т.е. материя, през двата процепа, получаваме това – две ленти от местата на удряне. При вълните получаваме интерферентен модел с много линии. Дотук добре.
А сега да отидем на квантово ниво. Електронът е миниатюрно късче материя – като миниатюрно топче. Да изстреляме залп от електрони през един процеп. Държат се точно като топчетата – една единствена линия. Значи ако изстреляме тези миниатюрни късчета през два процепа, трябва да получим, както при топчетата, две ленти… Какво?! Интерферентен модел?! Изстреляхме електрони, малки късчета материя, а получаваме модел като от вълни, а не като от топчета. Как могат късчета материя да създадат интерферентен модел като вълни? В това няма логика.
Но физиците са умни. Те си помислили: може би тези топченца отскачат едно от друго и създават този модел. Затова решават да изстрелват електрони един по един. Така няма начин да си взаимодействат. Но след един час се получава същият интерферентен модел. Заключението е неизбежно – един електрон излиза като частица, превръща се във вълна от потенциал, минава през двата процепа и интерферира със себе си, за да удари стената като частица. От математическа гледна точка е още по-странно. Електронът минава през двата процепа и през нито един, и през единия, и през другия. Всички тези възможности са суперпозиционирани една спрямо друга.
Физиците били напълно озадачени от това, затова решили да надникнат и да видят през кой точно процеп минава. Те поставили уред до единия процеп, за да видят през кой минава частицата и задействали експеримента. Но квантовият свят се оказал далеч по-загадъчен. Когато наблюдавали, електронът се връщал към поведението като топче – създавал двулентов, а не интерферентен модел с много ленти. Самото действие измерване или наблюдение през кой процеп минава, го карал да минава само през единия, а не и през двата. Електронът решавал да се държи различно. Сякаш съзнавал, че го наблюдават.
Именно тук физиците пристъпили завинаги в странния Никогашен свят на квантовите събития. Какво е материята – топченца или вълни? И вълни от какво? И какво общо има с това наблюдателят?”
Целият филм, със субтитри, го има тук.
Дийпак Чопра, “Живот без окови”