Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
07.02.2008 13:29 - СЪ(С)ЗНАНИЕ И РЕАЛНОСТ
Автор: ve6terkata Категория: Други   
Прочетен: 2629 Коментари: 2 Гласове:
0



“Ние сме части от Едно цяло. Ние сме свързани с Цялото… Познанието за тази взаимосвързаност на Вселената на едно фундаментално ниво е най-доброто обяснение на духовността, което може да се даде. Убеден съм, че нашето предназначение тук е да развиваме творческия дар на намерението и да се научим да бъдем творци.”*

Много теории има – и ще продължава да има, то е ясно – по извечните въпроси за възникването на света, а после за възникването на живота и на разума в него… Дали с разум е сътворен светът или разумът е негов краен продукт… А има ли и смисъл вложен в цялото това необятно творение или… На базата на сегашните си доказателства за времето на възникване и за мащабите на Вселената ни, учените твърдят, че ако се разчита на шанса, в близките десет хиляди пъти по определяната й настояща възраст (13.7 милиарда години), на нито една едничка планета не би трябвало да се случи да възникне живот – а какво остава пък и този живот да се развие до разумен. Съществува, разбира се, и схващането, че нищичко в света (до последния “атом”) не е неразумно и без съзнание, колкото и неразвито и неизявено да е то. Но най-вълнуваща, за мен поне, засега си остава тайнството на нашето съзнание и способността ни да формираме, изучаваме и управляваме с него реалността… Е, в доволно мънички граници все още, да.
Един странен факт е наблюдаваното “възпитание на сетивата”. В цитирания горе филм се привежда пример за това как ние не виждаме неща, които не са ни познати – които не съществуват в “базата ни от данни”, казано по друг начин. Примерът е за коренните жители на Америка – индианците, които не виждали пристигащите от “цивилизования свят” кораби, докато не обърнали специално внимание на тези нови “вълни” в морето. Способността ни да “регистрираме” неща, за които имаме вече изградена представа или нагласа е още по-явна в един експеримент, за който съм чела преди години в сп. Космос. Няколко човека били затворени за известно време в стерилна среда, изолатор. И когато пускали при тях мишка, никой не я забелязвал – защото е “невъзможно” да се разхожда мишка при тях! Правен е също експеримент с пиленца, излюпвани в среда без вертикални линии. Когато били пуснати после в реално пространство, те се блъскали в предметите, неспособни да различават вертикалите. По подобен непознат и непонятен начин изглежда света и за слепи по рождение, проглеждащи след успешна операция, хора. Вместо обемни предмети, те виждат редуващи се плоски цветни петна; не различават размер и разстояние; трудно им е да се ориентират какво е дълбочина или пък заобленост. Както ни описват изследователите, на тези хора просто им се налагало да учат цял един нов език, а някои дори си превеждали новите понятия към добре познатите стари, като например: газираната напитка е “ъгловата”, защото боде езика точно както ръбестите предмети бодат пръстите… Или, ако цитираме Дийпак Чопра: “Току-що прогледналите попадали в един странен свят, защото им липсвала визуалната съзидателност, която ние приемаме за дадена. За тях гледките са сбор от безформени понятия и те наистина са такива, когато няма съзнание, което да им придаде форма и смисъл.”**  Хм, съзнанието придава форма и смисъл? Тук може би е мястото на квантовата физика (или “квантова мистика”, както дори не съвсем шеговито понякога я наричат) с нейния принцип за всевъзможността и всевероятността на събитията: за вълновата функция на света в дълбината му – на микроскопско ниво – докато “нещо” не определи еднозначно, не направи “реално проявена”, една от всичките потенциални възможности. И другото важно – за всеобщата свързаност на нещата… А тогава май стават безсмислени уточняващите въпроси кое в крайна сметка е истинското, реалното – едната страна на монетата или другата й страна.:D Обаче каквото и да си говорим, нагледните експерименти на квантовите физици са просто пленителни  
П.С. Малко превод: “Ето ни сега при праотеца на цялата квантова чудатост – скандалния експеримент с двойния процеп. За да го разберем, първо трябва да видим как се държат частиците – или малките топченца материя. Ако изстреляме малък обект, например топче, към екран – на стената отзад виждаме откъде са минали през процепа и са се ударили. Ако добавим втори процеп, очакваме да видим втора лента, дублирана вдясно. Сега да разгледаме вълните. Вълните минават през процепа и се разпростират отвъд, като удрят стената най-интензивно на линията на процепа. Ярката линия на задния екран показва тази интензивност. Тя е подобна на линията, която правят топчетата. Но когато добавим втория процеп… става нещо различно. Ако горният край на една вълна се срещне с долния край на друга, те взаимно се неутрализират. Така на задната стена се получава интерферентен модел. Там, където се срещат два върха, има най-голяма интензивност – ярките линии, а където се неутрализират, няма нищо. И така, когато изстрелваме неща, т.е. материя, през двата процепа, получаваме това – две ленти от местата на удряне. При вълните получаваме интерферентен модел с много линии. Дотук добре.
А сега да отидем на квантово ниво. Електронът е миниатюрно късче материя – като миниатюрно топче. Да изстреляме залп от електрони през един процеп. Държат се точно като топчетата – една единствена линия. Значи ако изстреляме тези миниатюрни късчета през два процепа, трябва да получим, както при топчетата, две ленти… Какво?! Интерферентен модел?! Изстреляхме електрони, малки късчета материя, а получаваме модел като от вълни, а не като от топчета. Как могат късчета материя да създадат интерферентен модел като вълни? В това няма логика.
Но физиците са умни. Те си помислили: може би тези топченца отскачат едно от друго и създават този модел. Затова решават да изстрелват електрони един по един. Така няма начин да си взаимодействат. Но след един час се получава същият интерферентен модел. Заключението е неизбежно – един електрон излиза като частица, превръща се във вълна от потенциал, минава през двата процепа и интерферира със себе си, за да удари стената като частица. От математическа гледна точка е още по-странно. Електронът минава през двата процепа и през нито един, и през единия, и през другия. Всички тези възможности са суперпозиционирани една спрямо друга.
Физиците били напълно озадачени от това, затова решили да надникнат и да видят през кой точно процеп минава. Те поставили уред до единия процеп, за да видят през кой минава частицата и задействали експеримента. Но квантовият свят се оказал далеч по-загадъчен. Когато наблюдавали, електронът се връщал към поведението като топче – създавал двулентов, а не интерферентен модел с много ленти. Самото действие измерване или наблюдение през кой процеп минава, го карал да минава само през единия, а не и през двата. Електронът решавал да се държи различно. Сякаш съзнавал, че го наблюдават.
Именно тук физиците пристъпили завинаги в странния Никогашен свят на квантовите събития. Какво е материята – топченца или вълни? И вълни от какво? И какво общо има с това наблюдателят?”

Целият филм, със субтитри, го има тук.
Дийпак Чопра, “Живот без окови”



Тагове:   реалност,   знание,


Гласувай:
0



1. анонимен - http://veshti4ka.blog.bg/viewpost.php?id=162398
12.02.2008 11:02
ХА!
цитирай
2. ve6terkata - Re... sekirata - http://veshti4ka.blog.bg/viewpost.php?id=162398
14.02.2008 16:33
tova e mnogo stranno Ani....
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: ve6terkata
Категория: Други
Прочетен: 181492
Постинги: 59
Коментари: 39
Гласове: 859
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол