В средновековието палачите са практикували едно много страшно мъчение – не давали на човек да спи, а след това той си признавал и най-страшните грехове, дори и да не ги е извършил. След нощта следва ден. След съня – бодърстване.

Всичко би било пределно ясно по този въпрос, ако в град Минск, Беларус не съществуваше Яков Циперович, който не е заспивал вече 17 години. Нещо повече, той не само не спи, но и не остарява.

Сега той е на 43 години, макар и да не изглежда на повече от 27. Жена му, Карина, отдавна е свикнала с необичайните способности на мъжа си. Синът им Саша, вече е в първи клас и също иска да бъде като татко. На пръв поглед това е обикновено минско семейство, смело борещо се с настоящите беларуски икономически неуредици. И въобще всичко щеше да е съвсем обикновено, ако не беше този феномен, който се среща изключително рядко в света.

Всичко започва по доста банален начин. През 1979 г. , когато Яков е на 26 години, първата му съпруга, която била крайно ревнива, решава да го отрови. Опитът завършил плачевно: клиническа смърт, реанимация, около седмица в пълно безсъзнание. След като се събудил, Яков не разпознал нито околния свят, нито самия себе си.

- Струваше ми се, че са подменени дори мислите ми – разказва той. – Главата ми беше изпълнена със знания, които просто нямаше откъде да се вземат. Това беше истински водопад от нови идеи, облечени в стихотворна форма, което за мен беше пълна дивотия. Не разбирах почти нищо – просто го пропусках през съзнанието си. Виждах около себе си съвсем нов свят, възприемах всичко в ясни и контрастни образи. Виждах причините и следствията на много събития, разбирах кой какъв е и това разбиране не беше плод на размишление, а идваше отнякъде - веднага и наготово. Остро чувствах, че вече не съм този, който бях преди.

И това не е всичко. Случва се, в резултат на някакви критически събития, хората да чувстват душата си подменена. След това по правило следва пълна промяна на личността на човека: на навиците му, на чертите на характера му и т. н. С Яков се случило дори нещо повече: той не можел да познае собственото си тяло! Имало моменти когато той с удивление опипвал ръцете, краката, лицето си. Като че ли всичко било наред, но при това доста непознато. Било странно да усетиш, че ръката ти реагира на твоите команди не по начина, с който си свикнал отпреди.

Но с това странностите не свършили. След като Яков се върнал към обичайния си начин на живот, той забелязал, че не може да спи. Не мислете, че усещането е страхотно! Страшно му се искало да заспи, както се случва когато ни мъчи безсъние, но не можел. За разлика от безсънието, когато човекът пасивно лежи, а сънят не идва и не идва, Яков просто не можел да лежи.

- Представете си онези играчки, които колкото и да ги буташ, се накланят и отново се изправят – пояснява Яков. – При мен ситуацията беше същата. Лягах на леглото и изведнъж някаква сила ме вдигаше и сядах. Дори и да задремя за малко, изведнъж чувам в главата си нещо като изщракване, което ме връща обратно в състояние на бодърстване. Това е истински кошмар – тази безспирна борба за капчица сън! И това продължаваше ден, седмица, година... . Аз непрекъснато бях в страх, че организмът ми няма да издържи такова натоварване. Сега с ужас си спомням този период!

След това настъпил преломен момент. Изведнъж, като по вълшебство, започнал да се изпълва със сила, мускулатурата му започнала да нараства, увеличило се и теглото му. Усетил в себе си огромна физическа сила, която като че ли идвала отвътре. Той престанал да се уморява. Веднъж Яков дори се опитал да установи предела на собствените си физически възможности – за девет часа направил 10, 000 лицеви опори, но така и не могъл да се умори, камо ли да му се доспи.

Престанал да възприема липсата на сън като физическо страдание, останала му само психологическата зависимост, нещо като постановката – “Човекът е длъжен да спи!”. Започнал да понася по-лесно безсънието. Нещата изглеждали така, сякаш бил завършен болезненият процес по оформяне на новия организъм, а може би и на новия човек, и започнал периодът на неговия растеж – както расте детето, което открива нови и все по-нови възможности и набира сили.

И накрая, поредната феноменална способност, появила се доста години след това, когато при среща с приятели от училище, негови “набори”, той с удивление забелязал, че те са оплешивели, сбръчкани, посивели, а той не се бил променил ни най-малко. Организмът му като че ли се бил “консервирал”. Причината отново била тази клинична смърт, която му дала възможността да живее без да спи. Доказателства за това са и неговите снимки от преди 20 години.

- Аз престанах да усещам как минава времето, - казва Яков. – За мен то не съществува. Денят ми не се дели на ден и нощ, всичко е един неделим процес. За мен животът е като един огромен ден. Явно усещането за безвремие е резултат на онова състояние, в което организмът става неподвластен на процеса на стареене. Аз живея извън времето. Струва ми се, че животът е вечен.

Всъщност, има някои обективни доказателства за наличието на процес на “консервация” на организма. Телесната температура на Яков дълго време не била по-висока от 34 градуса и само през последната година се покачила до 35, тоест организмът някак си се е потопил в състояние на анабиоза когато обмяната на веществата е почти напълно забавена.

Какво казва науката, в частност медицината за този феномен? Не е ли възможно феноменът на Циперович да ни даде рецепта за вечен живот? Добавете към това и неограничените физически възможности, а и значително увеличеното време за самореализация, работа, творчество. Уви, науката традиционно не казва нищо. Яков говори за медиците и учените със зле прикрита обида:

Никой не се е занимавал със сериозно изследване на моите способности. По собствена инициатива се подложих на изследвания – направиха ми енцефалограма, лабораторни изследвания. Бедата е там, че организмът ми е в прекрасно състояние и резултатите са отлични. През първите години си правих изследвания в някои болници в Москва и Петербург, бях и при професорите Вейн, Илин. От Бехтеровия институт по мозъка ми отказаха изследвания. Отговориха ми: “Малко ли причини има човек да не спи. Много хора не спят.”.

Какво правите с такъв подарък – допълнителни 8 часа пълноценно работно време, а и при това в отлична физическа форма?

- Колкото и да е странно, никак не използвам това време, - като се замисля отговаря Яков. – Господ ми е подарил живот и аз просто го живея. При това, разберете, за мен то не е допълнително време, а най-обикновено – като при всеки човек и аз го запълвам с обикновени неща. Естествено, има си и определена специфика: през нощта не можеш да вдигаш шум. Затова тогава чета, пиша, размишлявам. През последните години губя страшно много време за това да се науча да спя. Разбира се, това не е истински сън, но с помощта на някои методи на медитацията аз се научих да изключвам напълно от околния свят за няколко часа. През първите години се опитвах да заспя като гълтах огромни количества сънотворни. Битката завършваше с победа на организма: сънят не идваше и не идваше, имах само едно чувство на вялост и потиснатост, което не можеше да замени истинския сън. Затова напълно се отказах от лекарствата. Трябва да ви кажа, че все още ми се иска да стана нормален човек, който може да спи.

Яков пише стихове, които са се натрупали в огромно количество. Съдържанието на стиховете е философско-лирическо.

Японци и французи са снимали филми за феномена на Циперович, за него са писали в централни и местни вестници, а белоруската радиостанция Свобода направи предаване.

- Честно казано, - жали се Яков, - журналистите ми направиха много лоша услуга. След публикациите не мога да изляза спокойно на улицата: още на двора към мен се приближават хора и започват да ми задават въпроси. Звънят телефони. Всичко това не съответства на моя затворнически начин на живот. Нещо повече, животът ми вече не е толкова безопасен: при мен се довлякоха някакви сектанти, разбиха ми вратата, настояваха за среща – трябвах им за нещо. Спаси ме само това, че имам огромна кавказка овчарка. Така, че известността се оказа нещо не толкова приятно.
chudesa.net