ТОВА Е САМО МОЕ ВИЖДАНЕ. . . :: Пророците на колене пред съдбата

Пророците на колене пред съдбата
Светици или вещици? Този въпрос винаги е стоял пред хората, които са се занимавали с пророчество. Мнозина от тях не биха били отбелязани в историята, ако не са скандалите, разтърсили обществото след тяхната смърт. Други пък оставят ярка следа след себе си, но умират в пълна нищета. Няма изключение, което да е в разрез с поговорката, че никой не е пророк в собствената си родина. Както и на факта, че никой не е пророк на собствената си съдба. Нито един от прочутите ни ясновидци не успя да предвиди, че ще бъде обект на търгашество след смъртта си. Дори и Ванга, за чието наследство преди няколко дни отново се разгоря скандал.

За образите на гадателките в изкуството рядко позирали техните реални прототипи. Повечето пророчици предпочитали да останат в сянка Тя би се обърнала в гроба, ако знаеше претенциите на своите роднини" - заявиха преди няколко дни нейни близки пред "Стандарт". Случаят предизвика внимание заради факта, че племенницата й Красимира Стоянова изпратила допитване до министър Пламен Орешарски, защото се съмнява в действителността на завещанието. Председателят на фондация "Ванга" Иван Драмов обаче заяви, че пророчицата е завещала всичко на държавата. В случая обаче са важни не толкова конкретните хора, които са се облажили или не от дадени суми или наследство. Показателен е фактът, че всеки, проявил се в по-голяма или по-малка степен като пророк в България, не може да предвиди само едно - грозните спекулации с името му. Примерите за това са достатъчно, за да дадат основание на народопсихолозите да заключат, че ревността и злоезичието са сред най-характерните черти на нашенеца. "Нищо друго не впечатлява чужденците така, както склонността ни да търсим винаги най-лошото, най-грозното в характера на хората" -
пише през 30-те години Иван Хаджийски
Той, както и мнозина изследователи преди и след него, стигат до това мнение след десетките примери, известни в публичните среди. Сред тях е и случаят с прочутата ясновидка Бона Велинова. Тя е сред пророчиците, чиято карма тежи като клуп на шията им. Истинска знаменитост в началото на миналия век, тя е толкова популярна, че славата й може да се сравни единствено с тази на модерните шоузвезди. Също като тях, и тя е дебнена и търсена, осъждана и приемана с възторг и любопитство. Животът й е повече от драматичен - обект на обожание от страна на хиляди хора, тя завършва живота си като "буржоазна отрепка", т. е. като човек, който не се харесва на комунистическата власт.
Бона Велинова помогнала буквално на хиляди хора. Но починала сама.
Пътят й към славата започва на 7 август 1885 г., когато се ражда в софийското село Новоселци. Според някои нейни съвременници, тя получава дарбата си на 7, а според други - на 16-годишна възраст. Сведенията за първите й изяви са противоречиви, но повечето твърдят, че започва да получава видения на светци, които й предсказват събития. Много по-силна се оказва дарбата й да
открива извори
със света вода
- т. нар. аязми. Именно това са първите случаи, в които хората запомнят името й.
Младата жена се вслушва във всичко, което чува да се нарежда в съзнанието й. Не се съгласява само с едно - да не се омъжва. И точно това се оказва повратната точка в живота й. Бракът й, който според някои сведения е твърде несполучлив, я обрича на дълбока самота. Малко по-късно Бона се оказва вдовица с четири деца, която едва оцелява в голямата мизерия на двете балкански и Първата световна война. Това е моментът обаче, в който славата й постепенно набира скорост. През пролетта на 1918 г., съобщава в. "Утеха", тя получава откровение от Свети апостол Павел: "Побеждавате, но да знаете, че ще бъдете победени и ще разделят България на три. Молете се, за да се спасите!" Това било изпълнено, но, разбира се, не от политиците, а от близките сподвижници на Бона. Те обаче не са достатъчни, за да й помогнат да се пребори с общинските власти. А това било задължително условие, за да
забие 40 знамена
в различни църкви
и манастири
както й заръчали светците. Въпреки административните пречки смятаната вече за пророчица жена успява да изпълни нестандартното искане. То би могло да мине за екстравагантно хрумване, ако не бе патриотичният му подтекст, твърдят защитниците на Бона. Те са убедени, че тя е защитница на България повече от министрите, началниците и генералите, които всекидневно обмислят планове за спасение на страната. Така в началото на 20-те години името й вече е достатъчно добре познато, за да привлича стотици любопитни хора към нейните "сеанси", както са наричани миговете й на откровения.
Бона би останала като една от многото пророчици, които предизвикват едновременно интерес и скептицизъм, ако не бе неоспоримата й дарба да открива напълно неизвестни минерални извори или да посочва занемарени на пръв поглед покрайнини, под които се крият останките на манастири.
Сред местата, на които според нея
преди османското робство е имало храмове
са много от известните днес манастири около София - "Свети Мина" в Обрадовци, "Свети Илия" в Дървеница, "Св. Йоаким и Ана" край Бистрица, "Св. Архангел" край Бухово....
Всичко това допълнително увеличава притока на хора към нея и скоро се оказва твърде трудно за повечето от тях да бъдат приети. Според сведенията Бона Велинова прогнозира учудващо точно, но, от друга страна, това води след себе си и много зложелатели. Колкото повече се увеличава славата й, толкова повече нараства броят на скритите й врагове. Обвиняват я, че взема пари или че събира предварителни сведения за хората, които ще й гостуват - упрек, който впрочем нерядко е чувала и Ванга.
И до днес не е ясно дали Бона наистина е вземала пари, но според повечето сведения тя твърдяла, че дарба Божия трябва да се упражнява само даром. Затова и не приема нито стотинка. Стаята й в София е скромна, а немотията често пъти е най-близкият й приятел. Банкнотите, които някои отчаяни хора й пращат в писма тя дава на църквата. Не по-добър се оказва за нея животът след 9 септември 1944 г. Нещо повече - именно тогава за нея идват най-тежките години. Преживяла две балкански и две световни войни, пророчицата смята, че е изпитала достатъчно мъка и страдания. Тя знае на десетки хора бъдещето, но не познава абсолютно нищо за своето. След идването на новата власт е подложена на репресии. Няма достатъчно сведения за живота й в този период. Според някои е затворена в психиатрия, според други - оставена на свобода като един вид безопасна луда. Бона Велинова угасва тихо през една априлска сутрин на 1960 г. За своите преклонни 75 години тя помага на стотици хора с изключение на един - самата себе си.
Не много по-различна е и съдбата на друга прочута ясновидка, Кортеза от Сливен, чиято житейска орис има допирни точки със съдбата на Ванга. Родена през 1865 г., и тя в своето детство като петричката врачка преживява инцидент, от който се разболява. Успява да възстанови силите си, но според малкото запазени документи има бедна и тъжна младост. Дълго време не иска да се омъжи и най-накрая, подтикната от недоимък, се решава на тази стъпка. Това е моментът, който е особено интересен за почитателите на свръхестествени явления. Според някои очевидци Кортеза била сънувала, че венчавката няма да завърши добре. Дали това е истина, днес, разбира се, никой не може да каже. Факт е обаче, че
годеникът й получава сърдечен удар
пред олтара
и умира пред очите на младоженката. Така Кортеза остава завинаги сама. Вероятно би завършила живота си като никому неизвестна женица, ако не бе срещата й с теософа д-р Миркович от Сливен. Спиритическите му занимания предизвикват интереса на младата жена и по време на сеансите тя започва по нейните думи да чува гласове и да получава видения. На пръв поглед - смехотворни твърдения, които не будят кой знае какво уважение. Присъствалите на сеансите обаче установяват, че всичко, казано от Кортеза, се сбъдва. Така към нейната схлупена и отблъскващо мизерна квартира бързо заприиждат хора. Тя обаче обръща повече внимание на друго - на места, където болните могат да получат чудодейни изцеления. Кортеза посочва места край Смолянско, където действително са открити минерални извори. Там отиват да се лекуват стотици хора, но това не помага на Кортеза, когато
вълната от злоезичие
я поглъща
В пресата се появяват публикации, че тя не е никаква пророчица, а най-обикновена авантюристка, която иска да блесне в светските среди. Това, разбира се, звучи несериозно - самата Кортеза не само че не иска да изпъкне в каквито и да било кръгове, но дори и не знае какво точно се разбира под това понятие, тъй като няма образование и не се отличава с кой знае каква интелектуална задълбоченост. Нейното призвание било само да помага - и тя върши това според силите си. Действително успява да даде необходимите съвети, за да оздравеят немалко хора. Други спасява от финансов крах. А тя самата потъва в забвение, местейки се в различни препълнени с хлебарки и плъхове квартири. За съдбата й след 1909 - 1910 г., когато е зенитът на славата й, няма много сведения. Безспорно е обаче, че живее твърде бедно и не успява да се погрижи нито за своето здраве, нито за благосъстоянието си. В пресата периодично се появяват публикации, които нищят въображаемото й "имане" и "скрити съкровища". Никой от хората, които я познават наистина добре, не вярва на подобни слухове. Кортеза изчезва от публичното пространство така, както се появява - без излишен шум и
без никакви
амбиции за себе си
Трудна е и съдбата на друга изключително известна ясновидка от началото на миналия век - Стойна Преподобна. Нейната съдба също е почти идентична с тази на Ванга. Като малка също като други пророчици преживява различни инциденти. И също като петричката гадателка ослепява твърде млада, след като преживява силна буря. След това девойката започва да твърди, че разговаря със свети Георги Победоносец. Живее сама и когато загрижени близки я питат не се ли страхува, тя отговаря учудено: "От какво? Нали духовете на светците са около мен!"
Дарбата на Стойна Преподобна се оказва по-силна
от съмненията на всички скептици, които бързат да видят в нея поредната печалбарка. Младата жена не само познава - тя насърчава хората към толерантност, милосърдие и човеколюбие. Известността й е изключително голяма. Към Златолист пътуват буквално хиляди хора, които я почитат като царица. Няколко дни преди да почине през 1933 г. казва, че светът е в голяма опасност. Малко след това Хитлер идва на власт. Впечатляващи са обаче не пророчествата й, а невероятната строгост, в която живее. Тя напълно отрича сребролюбието, задоволява се само с най-необходимото, отказва всякакви почести и винаги повтаря, че скромността е най-голямата добродетел.
Людмила ГАБРОВСКА